Тази статия се нуждае от подобрение.
Геометрията на Евклид е математическа система, разработена в Египет от древногръцкия математик Евклид от Александрия. Неговото съчинение „Елементи“ е най-ранният завършен системен текст относно геометрията, превърнал се в една от най-влиятелните книги в историята на човечеството.
Евклид въвежда малък брой аксиоми и въз основа на тях доказва много други твърдения (теореми). Въпреки че много от резултатите на Евклид са били установени от други гръцки математици преди него, той пръв е показал как тези твърдения могат да се атакуват заедно в една обща дедуктивна и логическа система.
"Елементите" на Евклид започват с равнинна геометрия и съдържат първите примери за математически доказателства. Те включват и пространствена геометрия в тримерно пространство, наричана още стереометрия. Евклидовата геометрия е разширена и за някои крайни измерения. Голяма част от "Елементите" съдържа резултати от днешната теория на числата, доказани с геометрични методи.
За повече от 2000 години геометрията на Евклид не бе променяна, понеже никой не можеше да си представи съществуването на други видове геометрии. Аксиомите на Евклид са очевидни, ежедневната практиката ни убеждава по абсолютен начин във верността им.
В евклидовата геометрия, изложена в съчинението на Евклид "Елементи", той се стреми да изведе от 5 аксиоми и 5 постулата всички останали геометрични твърдения. Геометрите след него се затрудняват от сложността на Петия постулат и векове се опитват да го докажат като теорема въз основа на останалите четири. Оригиналната формулировка на този постулат е следната:
Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла.
Други математици дават по-опростени еквивалентни формулировки на този "постулат на успоредността". Например, ако са дадени права l и точка A, нележаща на нея, то през A може да се прекара само една права, успоредна на l (аксиома на успоредните прави).
Лобачевски приема аксиомата за успоредните прави на Евклид като ограничение. Според него тя е твърде силно изискване, което ограничава възможностите да се описват свойствата на пространството. Той заменя тази аксиома с по-общото твърдение, че в равнината през точка, нележаща на дадена права, минава повече от една права, която не пресича дадената права. Въз основа на това твърдение той изгражда нова геометрия, коренно различна от евклидовата, която днес заслужено носи неговото име.
Лобачевски не е единственият изследовател в тази нова област на математиката. Независимо от него унгарският математик Янош Бояй публикува през 1832 г. свой труд на тема неевклидова геометрия. Великият немски математик Карл Фридрих Гаус по същото време стига до резултатите на Лобачевски, но се страхува от неразбиране и не публикува изследванията си. Той оценява високо постигнатото от Лобачевски.
Днес са известни много неевклидови геометрии, създадени в началото на XIX век. Вече знаем, че Евклидовите аксиоми не са в сила при движения със скорости, доближаващи скоростта на светлината. Доказва го общата теория на относителността, потвърдено е и от наблюдения и опити. Те са валидни само за свойствата на физическото пространство в гравитационно поле.
Евклидовата геометрия се основава на следните 22 аксиоми:
Why are we here?
All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License
This page is cache of Wikipedia. History